-
През 1873 година, в мазето на поп Стамен Тодоров се открива първото училище в тогавашното голямо село Кремиковци, сега вече квартал на София. През османското робството то е още един български духовен пламък, който стопля българските сърца и дава лъч светлина в зората на свободата. Стамен Тодоров е самоук учител, личност с големи духовни интереси, безкористен будител. Роден е в селото през 1846 г. и доживява 93 годишна възраст. Има сведения, че се е познавал с Апостола на свободата.
Не след дълго, училището се премества в стария житен турски хамбар, познат от местните жители като „стария съвет“, набързо пригоден за водене на учебни занятия.
Пред първата сграда на училището
-
През 1895 г. с доброволния труд и с волни пожертвувания на населението, се открива първата училищна сграда с четири класни стаи. Това е старото училище, което съществува и до днес. То се оформя като начално и приема за свой патрон името на Христо Ботев. Първа начална учителка в новото училище е Султана.
-
През 1923 г. Кремиковското училище се разраства и се установява като средищна прогимназия. Разширява се с още три класни стаи.
-
През 1946 г. училището отново се преименува, но този път приема името-символ на цяла една епоха. 156. ОУ „Васил Левски“. Директор на училището по това време е Борис Илиев Дочев, родом от Етрополе. Той създава училищната библиотека и открива футболното игрище.
-
През 1964 година директорът Милчо Василев Терзийски, обществеността на квартала, родителският комитет и общинският народен съвет издействат разрешително за строеж на нова сграда с физкултурен салон и детска градина. Новото училище отваря врати за учебната 1967/8 година. То се разраства до 30 паралелки и се оборудва със съвременна материална база.
-
Многобройните възпитаници на училището, макар и пръснати из различни кътчета на страната, с много обич пазят спомена за своите учители и за дните, прекарани в класните стаи и училищния двор. От неговата врата са поели пътя си много специалисти, чийто труд допринася за новия ден на България. Това е една от моралните награди за усилията на учителите, за които най-голяма радост са засмените, доверчиви детски очи!
-
КРЕМИКОВСКИ УЧИЛИЩЕН МАРШ
ПОД ФЛАГА НА АПОСТОЛА БЕЗСМЪРТЕН
КРИЛЕ РАЗПЕРВА ДЕТСКИ СТРОЙ.
ПРОЛЕТНИЯТ ВЯТЪР НОСИ ВЕЙ ПОПЪТЕН
ЗАВЕТИТЕ НА ПАДНАЛИТЕ В БОЙ.
БЯЛ ГЪЛЪБ НА МУРГАШ В НЕБЕТО БИСТРО,
ПРИПЛАМНАЛА МОЛИТВА ПЕСЕНТА:
ЗДРАВЕЙТЕ, МОМИЧЕТА, МОМЧЕТА!
ПРИВЕТ ОТ НАШИТЕ ЯТА!
ГОРИ ПРАХЪТ НА БРАТСКИТЕ МОГИЛИ
ПОСИПАН ОТ КРЕМИКОВСКИ ЦВЕТЯ –
ДЕЦА СТРОЕНИ, ПТИЦИ ОГНЕКРИЛИ
ПРИИЖДАТ С АЛЕН ПЛАМ КАТО ЗОРА.
ИСКРЯТ ПОТОЦИ ОТ КРАСИВИ ХОРА
ЗАЕДНО ТАНЦУВАТ НЕУМОРНО ПАК,
И ГЪЛЪБИТЕ НА МИРА В ПРОСТОРА
ПРОПЪЖДАТ С ПЕСНИ ОБЛАЧНИЯ МРАК.
КРЕМИКОВЦИ, ГОРЯЩ, ПРЕКРАСЕН КРАЙО,
ГНЕЗДО НА БЪЛГАРСКИЯ РОД КОРАВ,
РОДЕНИ В ТЕБЕ, В ТЕБ ДО КРАЯ
ЩЕ БЪДЕМ ИСТИНСКА ЧОВЕШКА СПЛАВ!
К. БОЖИНОВ
