Достойни за името: 156. училище се прекланя пред своя Патрон

Каква означава думата Патрон на училището – това е личност, от която хората се възхищават, която почитат и припознават в част от себе си, или поне им се иска малко да приличат на нея. Училището ни, основано през далечната 1873 година, в мазето на поп Стамен, през годините се е наричало Христо Ботев, Борис III. През 1946 година 156. Училище приема за патрон името на Апостола.
Искаме ли ние, неговите сегашни наследници, да приличаме по нещо на този велик българин – по ясните открити сини очи, по непокорната руса коса, по физическата сила и издръжливост. Все външни белези, независещи от нашето желание. А какво друго можем да направим. Много завети ни е оставил Левски. Всеки от нас има какво да си избере и да го следва по своя път на израстване.
Ако се отдадем на делото си, на работата и нашите ежедневни задължения, нали ще сме полезни на близки, себе си и ще печелим за цял народ. Па нека и се жертваме понякога, в името на добруването и общото благо. Ако живеем в мир с хората около нас, без значение на вяра и народност, нима няма да има мир за всички ни. И днес, както и от вечни времена искаме да живеем човешки, свободни.
Днес е време за почит, за свеждане на глава, за мълчание и равносметка. Приличаме ли по нещо на нашия патрон. Ако той е сред нас, дали би се гордял със своите наследници. Нека всеки си каже – Аз мога. Аз се опитвам. Аз искам да съм достоен за Апостола. И можем заедно да преобърнем времето и да останем в него – с ясен поглед, смелост и чест. Защото и след нас идват поколения, на които не бива да оставяме само прах и пепел.
Поклон, Апостоле!